Производството на лютеницата започва през 50-те години на ХХ-ти век, като през 80-те БДС стандарта е претърпял частични промени, с помощта на които се разрешава добавянето на различни пюрета – от пипер, моркови, патладжан и др.
Лютеницата е ненютонов флуид който драстично си променя вискозитета когато се променя и температурата и. За Трансфер на лютеница се използват шнекови, лобни и дори зъбни помпи.
Доматеното пюре смлените домати са сред основните съставки на лютеницата. За едно смялните лютеници е много важно парченцата - чушка, патладжан и части от домати да бъдат в оргиналният си вид и да бъдат видими и разпознаваеми. За този тип флуиди се използват обемни лобни или шнекови помпи които се въртят на много бавни скорости.
Съществуват доста разнообразни варианти на лютеницата - с добавка на ябълка, тиква, тиквички, чесън, лук, бамя, зелен пипер, сирене, картофи, круши и много други.
Агенцията по безопасност на храните определя необходимите стандарти и ограничения за производството на лютеница. Стандартът категорично гласи – във фино смляната лютеница е задължително 60% от консистенцията да бъде чушки и домати. Също така нишестето, което е компонент във финалния продукт не трябва да надвишава 2,5%- във фино смляната лютеница.
Съставките за всяко бурканче лютеница минават за преработка на поточни линии в производствени помещения, а след това се изварява бавно при непрекъснато разбъркване до достигане на желаната консистенция.