Алуминият е метал със сребристобял цвят, плътност 2.7 g/cm³ и температура на топене 660º С. Разполага с голяма електропроводимост, пластичност и е устойчив на корозия. Чистият алуминий (със състав от 99.0-99.8% Al) се предлага от производителите във вид на листове, профили, тръби и др., които се използват за елементи на конструкции с леко натоварени. Конструктивните елементи, които се изготвят от алуминий или алуминиеви сплави, играят съществена роля в авиацията и намират ключово приложение в редица други индустрии, клонове на транспорта и строителството.
Основните компоненти Cu(Мед), Si(силиций), Mg(магнезий) и Zn(цинк) образуват с алуминия еднакви по вид евтектични диаграми. Според начина на обработване, алуминиевите сплави се делят на деформируеми и леярски.Oсновен източник за промишлен добив на алуминий е бокситът. Характерни за алуминия свойства са относително ниската му плътност и устойчивостта му на корозия. Сред химичните му съединения най-голямо стопанско значение имат оксидите и сулфатите.
Химическите свойства на алуминия го правят полезен като катализатор или добавъчен материал в различни химични смеси, като взривните вещества, базирани на амониев нитрат. Въпреки че електропроводимостта му е значително по-ниска от тази на медта, алуминият е често използвана алтернатива при производството на електрически проводници, поради по-ниската му плътност.
Основният недостатък на алуминия е малката механична здравина. Ето защо обикновено се използва сплав с малки количества мед и магнезий, известна под името дуралуминий (дурал). Дуралуминият е як като желязо, но е три пъти по-лек от него. За направата на алуминиево фолио и опаковки на храни се използва алуминий, легиран с минимални количества силиций, желязо, манган и магнезий. Алуминият се използва в металургията при получаването на някои метали от метални оксиди. Този процес се нарича алуминотермия.
Цената на алуминия на световния пазар се движи около 2 000 евро за тон (чистота от 99,7 %).